6 нояб. 2015 г., 18:50

Фар

516 0 7


Фар


Блещукала е цяла нощ в тъмата светлина.

Привличала е странстващите по вълните

нищожни късчета, преструващи се на земя,

с които смелите доплували са до мечтите.

 

Блещукала е като биещо сърце, заслушано

в рева и шепота на водната стихия. Като

молитва. Като незатворена врата. Като

любов, която пазила е зло да те отмине.

 

Блещукала е като хлипаща сълза. Като

горчива мъка и тръпчива радост. Като

забравено от някой непоискано добро.

Днес няма кой да я запали.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...