10 ene 2009, 0:47

Фарът-страж

988 0 24
 

По тихите ми стъпки

се завръщаш.

Отварям портите

на южните си приливи.

Морето е спокойно.

И вятърът свещенодейства

по къдрите

на синьото вълнение.

А твоят глас

отново шушне ми

гальовно

в сребърна черупка

на морска раковина.

Отмина бурята.

Добре че фарът

е страж

на нашите милувки.

А пътят на вълните

все към изгрев

разплисква

нашите желания.

Усмивка съм -

от бяла пяна,

родилата се Афродита,

а ти си огънят

на малката ми тайна,

която нося

във гърдите си.

 

 

 

МУЗИКА>>> 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...