10 ene 2009, 0:47

Фарът-страж

992 0 24
 

По тихите ми стъпки

се завръщаш.

Отварям портите

на южните си приливи.

Морето е спокойно.

И вятърът свещенодейства

по къдрите

на синьото вълнение.

А твоят глас

отново шушне ми

гальовно

в сребърна черупка

на морска раковина.

Отмина бурята.

Добре че фарът

е страж

на нашите милувки.

А пътят на вълните

все към изгрев

разплисква

нашите желания.

Усмивка съм -

от бяла пяна,

родилата се Афродита,

а ти си огънят

на малката ми тайна,

която нося

във гърдите си.

 

 

 

МУЗИКА>>> 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...