Jan 10, 2009, 12:47 AM

Фарът-страж

  Poetry » Love
991 0 24
 

По тихите ми стъпки

се завръщаш.

Отварям портите

на южните си приливи.

Морето е спокойно.

И вятърът свещенодейства

по къдрите

на синьото вълнение.

А твоят глас

отново шушне ми

гальовно

в сребърна черупка

на морска раковина.

Отмина бурята.

Добре че фарът

е страж

на нашите милувки.

А пътят на вълните

все към изгрев

разплисква

нашите желания.

Усмивка съм -

от бяла пяна,

родилата се Афродита,

а ти си огънят

на малката ми тайна,

която нося

във гърдите си.

 

 

 

МУЗИКА>>> 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...