Jan 10, 2009, 12:47 AM

Фарът-страж

  Poetry » Love
987 0 24
 

По тихите ми стъпки

се завръщаш.

Отварям портите

на южните си приливи.

Морето е спокойно.

И вятърът свещенодейства

по къдрите

на синьото вълнение.

А твоят глас

отново шушне ми

гальовно

в сребърна черупка

на морска раковина.

Отмина бурята.

Добре че фарът

е страж

на нашите милувки.

А пътят на вълните

все към изгрев

разплисква

нашите желания.

Усмивка съм -

от бяла пяна,

родилата се Афродита,

а ти си огънят

на малката ми тайна,

която нося

във гърдите си.

 

 

 

МУЗИКА>>> 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...