10.01.2009 г., 0:47

Фарът-страж

994 0 24
 

По тихите ми стъпки

се завръщаш.

Отварям портите

на южните си приливи.

Морето е спокойно.

И вятърът свещенодейства

по къдрите

на синьото вълнение.

А твоят глас

отново шушне ми

гальовно

в сребърна черупка

на морска раковина.

Отмина бурята.

Добре че фарът

е страж

на нашите милувки.

А пътят на вълните

все към изгрев

разплисква

нашите желания.

Усмивка съм -

от бяла пяна,

родилата се Афродита,

а ти си огънят

на малката ми тайна,

която нося

във гърдите си.

 

 

 

МУЗИКА>>> 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...