От кльощаво момиче очилато,
със брекети в устата и зъбато,
израсна Кина първа сред момите,
дарена със таланти неприкрити.
Бе сякаш бисер между камънаци.
Поблазнени, мъжете – котараци,
нарекоха красавицата видна,
спонтанно някак – Перлената мида.
Закачат я на ден по сто сатира.
Едва изчака да се дипломира,
халка на пръстчето и цъфна вече.
Омъжи се за местно бизнесменче.
Сдушѝл се със съмнителни другари,
започнал сделки с мутрафони стари,
за зла беда той бързо се спомина
и в траур се облече наша Кина.
След много кратко време се отръска.
С друг паралия тя започна връзка.
Току ѝ купи джип и нови цици,
се тръшна от свръх доза наркотици.
А третият почина в катастрофа.
Четвъртият... строеж... фатална кофа...
По-следващите, все момчета мъжки,
щом с Кина са – късметът им каръшки.
Горкичката сега го дава соло.
Щом срещнат я и гледат все надолу.
И вече не е Перлената мида.
Прекръстиха я Кина геноцида.
© Васил Иванов Todos los derechos reservados