25 dic 2010, 22:58

Фатално

  Poesía » Otra
1.6K 0 18

Във нощта, през която инак се ражда,

аз с ярост убивам във мене жената,

която от искане болка насажда,

а после през кърви прегръща съдбата...

 

... да търси и дири все мъртви поети

под моста при нейната дружка – мечтата.

Да драска минори по стари куплети

и с гневни юмруци да бие зората.

 

И в нощ, през която инак се ражда,

аз с ярост убивам във мене жената,

която от вените синьо изважда

а вечер отблъсква дори самотата.

 

                                            24.12.2010

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Преследваща северния вятър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не бях чел стиховете ти отдавна! Старите ми липсваха. Но обещавам да наваксам
  • Ох... това е.. стискащо за гърлото... без думи!
  • Определено началото ми напомни за въвеждащия оксиморон в "Септември". И тука, както и там се личи един вид гневност и донякъде хаотичност. Добро е!
  • Дано прочете моето момиченце, че когато влизам в Откровениа ,те тьрся, но.....няма и няма..За6то се забави толкова?

  • Пиши, пиши, пиши!!! Много е хубаво - красиво и тъжно. Тъгата право има право на поезия!!!Wali/Виолета Томова/

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....