25 дек. 2010 г., 22:58

Фатално

1.6K 0 18

Във нощта, през която инак се ражда,

аз с ярост убивам във мене жената,

която от искане болка насажда,

а после през кърви прегръща съдбата...

 

... да търси и дири все мъртви поети

под моста при нейната дружка – мечтата.

Да драска минори по стари куплети

и с гневни юмруци да бие зората.

 

И в нощ, през която инак се ражда,

аз с ярост убивам във мене жената,

която от вените синьо изважда

а вечер отблъсква дори самотата.

 

                                            24.12.2010

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Преследваща северния вятър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не бях чел стиховете ти отдавна! Старите ми липсваха. Но обещавам да наваксам
  • Ох... това е.. стискащо за гърлото... без думи!
  • Определено началото ми напомни за въвеждащия оксиморон в "Септември". И тука, както и там се личи един вид гневност и донякъде хаотичност. Добро е!
  • Дано прочете моето момиченце, че когато влизам в Откровениа ,те тьрся, но.....няма и няма..За6то се забави толкова?

  • Пиши, пиши, пиши!!! Много е хубаво - красиво и тъжно. Тъгата право има право на поезия!!!Wali/Виолета Томова/

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...