25 дек. 2010 г., 22:58

Фатално

1.6K 0 18

Във нощта, през която инак се ражда,

аз с ярост убивам във мене жената,

която от искане болка насажда,

а после през кърви прегръща съдбата...

 

... да търси и дири все мъртви поети

под моста при нейната дружка – мечтата.

Да драска минори по стари куплети

и с гневни юмруци да бие зората.

 

И в нощ, през която инак се ражда,

аз с ярост убивам във мене жената,

която от вените синьо изважда

а вечер отблъсква дори самотата.

 

                                            24.12.2010

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Преследваща северния вятър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не бях чел стиховете ти отдавна! Старите ми липсваха. Но обещавам да наваксам
  • Ох... това е.. стискащо за гърлото... без думи!
  • Определено началото ми напомни за въвеждащия оксиморон в "Септември". И тука, както и там се личи един вид гневност и донякъде хаотичност. Добро е!
  • Дано прочете моето момиченце, че когато влизам в Откровениа ,те тьрся, но.....няма и няма..За6то се забави толкова?

  • Пиши, пиши, пиши!!! Много е хубаво - красиво и тъжно. Тъгата право има право на поезия!!!Wali/Виолета Томова/

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...