Фатално

Poetry » Other

1.6K 0 18

Във нощта, през която инак се ражда,

аз с ярост убивам във мене жената,

която от искане болка насажда,

а после през кърви прегръща съдбата...

... да търси и дири все мъртви поети

под моста при нейната дружка – мечтата.

Да драска минори по стари куплети

и с гневни юмруци да бие зората.

И в нощ, през която инак се ражда,

аз с ярост убивам във мене жената,

която от вените синьо изважда

а вечер отблъсква дори самотата.

24.12.2010

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ATodorov (Александър Тодоров)

Не бях чел стиховете ти отдавна! Старите ми липсваха. Но обещавам да наваксам

2011-11-07T20:58:07+02:00
katkatkat (Катя)

Ох... това е.. стискащо за гърлото... без думи!

2011-08-04T16:37:56+03:00
icohim (Христо Стоянов)

Определено началото ми напомни за въвеждащия оксиморон в "Септември". И тука, както и там се личи един вид гневност и донякъде хаотичност. Добро е!

2011-08-01T15:14:08+03:00
Enena (Елена Нинова)

Дано прочете моето момиченце, че когато влизам в Откровениа ,те тьрся, но.....няма и няма..За6то се забави толкова?

2011-06-03T22:41:59+03:00
Wali (Виолета Томова)

Пиши, пиши, пиши!!! Много е хубаво - красиво и тъжно. Тъгата право има право на поезия!!!Wali/Виолета Томова/

2011-04-08T17:33:57+03:00