15 nov 2008, 20:02

* * *

886 0 4

*  *  *

 

Вървя през сумрака

по дълги алеи.

Загадъчни сенки

стъпват на пръсти

Всичко забравих

и всичко си спомням.

Гледат към мене

моите мисли…

 


(Последното стихотворение, което написах. Напоследък взех да занемарявам поезията и това не е добре.)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калоян Бинев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мерси за надъхването Venus! Наистина съм се отпуснал и заради работата не пиша.
  • Правилно си се ОсъЗнал Бинев....и без моя помощ (тъкмо щях да те смъмря за същото споменато от теб самия в скобите отдолу ;Р)
    Да пишееш ей!
    Много симпатично малко попадение
  • хубаво пишеш ! Пожелавам ти вдъхновение !
  • Не Я занемарявай! Поздравче!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...