Nov 15, 2008, 8:02 PM

* * *

884 0 4

*  *  *

 

Вървя през сумрака

по дълги алеи.

Загадъчни сенки

стъпват на пръсти

Всичко забравих

и всичко си спомням.

Гледат към мене

моите мисли…

 


(Последното стихотворение, което написах. Напоследък взех да занемарявам поезията и това не е добре.)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калоян Бинев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мерси за надъхването Venus! Наистина съм се отпуснал и заради работата не пиша.
  • Правилно си се ОсъЗнал Бинев....и без моя помощ (тъкмо щях да те смъмря за същото споменато от теб самия в скобите отдолу ;Р)
    Да пишееш ей!
    Много симпатично малко попадение
  • хубаво пишеш ! Пожелавам ти вдъхновение !
  • Не Я занемарявай! Поздравче!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...