15.11.2008 г., 20:02

* * *

883 0 4

*  *  *

 

Вървя през сумрака

по дълги алеи.

Загадъчни сенки

стъпват на пръсти

Всичко забравих

и всичко си спомням.

Гледат към мене

моите мисли…

 


(Последното стихотворение, което написах. Напоследък взех да занемарявам поезията и това не е добре.)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Бинев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси за надъхването Venus! Наистина съм се отпуснал и заради работата не пиша.
  • Правилно си се ОсъЗнал Бинев....и без моя помощ (тъкмо щях да те смъмря за същото споменато от теб самия в скобите отдолу ;Р)
    Да пишееш ей!
    Много симпатично малко попадение
  • хубаво пишеш ! Пожелавам ти вдъхновение !
  • Не Я занемарявай! Поздравче!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...