7 nov 2019, 16:40

***

  Poesía » Otra
720 0 1

Тя гореше и изгаряше в Любовта 

със всеки свой дъх...

И всеки туптеж на сърцето и

изпомпваше пламъците във вените и...

 

Тя беше влюбена до безумие...

Влюбена, във самата Любов...

Онази Любов,която вечно гори

и никога не изгаря...

 

 

...А неговите две тъй сини очи

като лековити извори нежно обливаха

нейното тъй силно горящо сърце...

 

Ах, как обичаше тя да се взира във тях...

Напомняха и на нещо, толкова близко и древно...

На нещо,...някак отдавна забравено...

 

...И успокояваше се сърцето и,

и изпадаше душата и в кротко безмълвие...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Свещен Огън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....