Тя гореше и изгаряше в Любовта 

със всеки свой дъх...

И всеки туптеж на сърцето и

изпомпваше пламъците във вените и...

Тя беше влюбена до безумие...

Влюбена, във самата Любов...

Онази Любов,която вечно гори

и никога не изгаря...

...А неговите две тъй сини очи

като лековити извори нежно обливаха

нейното тъй силно горящо сърце...

Ах, как обичаше тя да се взира във тях...

Напомняха и на нещо, толкова близко и древно...

На нещо,...някак отдавна забравено...

...И успокояваше се сърцето и,

и изпадаше душата и в кротко безмълвие...