7 нояб. 2019 г., 16:40

***

719 0 1

Тя гореше и изгаряше в Любовта 

със всеки свой дъх...

И всеки туптеж на сърцето и

изпомпваше пламъците във вените и...

 

Тя беше влюбена до безумие...

Влюбена, във самата Любов...

Онази Любов,която вечно гори

и никога не изгаря...

 

 

...А неговите две тъй сини очи

като лековити извори нежно обливаха

нейното тъй силно горящо сърце...

 

Ах, как обичаше тя да се взира във тях...

Напомняха и на нещо, толкова близко и древно...

На нещо,...някак отдавна забравено...

 

...И успокояваше се сърцето и,

и изпадаше душата и в кротко безмълвие...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Свещен Огън Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...