7 нояб. 2019 г., 16:40

***

724 0 1

Тя гореше и изгаряше в Любовта 

със всеки свой дъх...

И всеки туптеж на сърцето и

изпомпваше пламъците във вените и...

 

Тя беше влюбена до безумие...

Влюбена, във самата Любов...

Онази Любов,която вечно гори

и никога не изгаря...

 

 

...А неговите две тъй сини очи

като лековити извори нежно обливаха

нейното тъй силно горящо сърце...

 

Ах, как обичаше тя да се взира във тях...

Напомняха и на нещо, толкова близко и древно...

На нещо,...някак отдавна забравено...

 

...И успокояваше се сърцето и,

и изпадаше душата и в кротко безмълвие...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Свещен Огън Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...