* * *
Следиш ме непрестанно,
искаш да ми подариш света,
не беше мъж, не бе жена,
а беше просто моята съдба.
Криеш се от мене, зная,
наблюдаваш тайничко от ъгъла,
но проумявам, искаш, мила моя,
да видиш твойта рожба в пъкъла.
И ангели да паднат на земята,
ти ще ги прогониш, знам,
и ще пречистиш техните дела,
които те направиха за срам.
И няма да е лъч светлинен,
без да има тежка сянка,
и няма да е ден реален,
без твойта вечна дрямка.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Габриела Todos los derechos reservados
