Следиш ме непрестанно,
искаш да ми подариш света,
не беше мъж, не бе жена,
а беше просто моята съдба.
Криеш се от мене, зная,
наблюдаваш тайничко от ъгъла,
но проумявам, искаш, мила моя,
да видиш твойта рожба в пъкъла.
И ангели да паднат на земята,
ти ще ги прогониш, знам,
и ще пречистиш техните дела,
които те направиха за срам.
И няма да е лъч светлинен,
без да има тежка сянка,
и няма да е ден реален,
без твойта вечна дрямка.
© Габриела All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
