Следиш ме непрестанно,

искаш да ми подариш света,

не беше мъж, не бе жена,

а беше просто моята съдба.

Криеш се от мене, зная,

наблюдаваш тайничко от ъгъла,

но проумявам, искаш, мила моя,

да видиш твойта рожба в пъкъла.

И ангели да паднат на земята,

ти ще ги прогониш, знам,

и ще пречистиш техните дела,

които те направиха за срам.

И няма да е лъч светлинен,

без да има тежка сянка,

и няма да е ден реален,

без твойта вечна дрямка.