21 янв. 2010 г., 20:50

* * * 

  Поэзия
704 1 1
Следиш ме непрестанно,
искаш да ми подариш света,
не беше мъж, не бе жена,
а беше просто моята съдба.
Криеш се от мене, зная,
наблюдаваш тайничко от ъгъла,
но проумявам, искаш, мила моя,
да видиш твойта рожба в пъкъла.
И ангели да паднат на земята,
ти ще ги прогониш, знам,
и ще пречистиш техните дела,
които те направиха за срам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Все права защищены

Предложения
: ??:??