8 ene 2022, 0:49

***** 

  Poesía » De amor
367 0 0


Дяволски проклето надничаш през мен,
стискаш ми сърцето да страдам всеки ден.

Умираш да ме мъчиш - 

така се чувстваш силен.
Какво ли ще получиш?

Така не се убива!

Не можеш да убиеш загиналото вече,
опитай да се скриеш някъде далече.

Стъкло да бях - да ме разбиеш
на малки режещи парчета,
но аз съм бездна, във която 

пропадат не мъже - момчета.

© Христиана Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??