*****
597
0
0
Дяволски проклето надничаш през мен,
стискаш ми сърцето да страдам всеки ден.
Умираш да ме мъчиш -
така се чувстваш силен.
Какво ли ще получиш?
Така не се убива!
Не можеш да убиеш загиналото вече,
опитай да се скриеш някъде далече.
Стъкло да бях - да ме разбиеш
на малки режещи парчета,
но аз съм бездна, във която
пропадат не мъже - момчета.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христиана Александрова Всички права запазени
