*****

8.01.2022 г., 0:49 ч.

Поезия » Любовна

306 0 0

Дяволски проклето надничаш през мен,
стискаш ми сърцето да страдам всеки ден.

Умираш да ме мъчиш -

така се чувстваш силен.
Какво ли ще получиш?

Така не се убива!

Не можеш да убиеш загиналото вече,
опитай да се скриеш някъде далече.

Стъкло да бях - да ме разбиеш
на малки режещи парчета,
но аз съм бездна, във която

пропадат не мъже - момчета.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

*****

Свързани произведения

Коментари

Предложения