8 янв. 2022 г., 00:49

***** 

  Поэзия » Любовная
370 0 0


Дяволски проклето надничаш през мен,
стискаш ми сърцето да страдам всеки ден.

Умираш да ме мъчиш - 

така се чувстваш силен.
Какво ли ще получиш?

Така не се убива!

Не можеш да убиеш загиналото вече,
опитай да се скриеш някъде далече.

Стъкло да бях - да ме разбиеш
на малки режещи парчета,
но аз съм бездна, във която 

пропадат не мъже - момчета.

© Христиана Александрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??