*****

Jan 8, 2022, 12:49 AM

Poetry » Love

368 0 0

Дяволски проклето надничаш през мен,
стискаш ми сърцето да страдам всеки ден.

Умираш да ме мъчиш -

така се чувстваш силен.
Какво ли ще получиш?

Така не се убива!

Не можеш да убиеш загиналото вече,
опитай да се скриеш някъде далече.

Стъкло да бях - да ме разбиеш
на малки режещи парчета,
но аз съм бездна, във която

пропадат не мъже - момчета.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

*****

Свързани произведения

Comments

Random works