„На пейките с тебе седя, но не зная
тук ли съм, аз ли съм, ти ли си?
От толкова много звезди във безкрая
моята как забеляза… за мен ли си?”
И станах, огледах се, седнах отново
в разкош от старинно познати фенери
и времето - капеше дъжд от олово,
и тежко ми беше от наш′те беседи
Фенерите гледаха някак витално
и аз ги познах от отминал живот,
а ти ми отвърна това, че е странно.
Фенерите, каза, че нямат живот. ...