1 апр. 2010 г., 22:38

Фенери

749 0 1

„На пейките с тебе седя, но не зная

тук ли съм, аз ли съм, ти ли си?

От толкова много звезди във безкрая

моята как забеляза… за мен ли си?”

 

И станах, огледах се, седнах отново

в разкош от старинно познати фенери

и времето - капеше дъжд от олово,

и тежко ми беше от наш′те беседи

 

Фенерите гледаха някак витално

и аз ги познах от отминал живот,

а ти ми отвърна това, че е странно.

Фенерите, каза, че нямат живот.

 

Целуна ме, после погледна красиво

и сякаш топеше се нашият спор.

Тръгнахме. Плочки ни срещаха в сиво,

птица летеше във тъмен простор.

 

На пейките с тебе седях и не знаех

за мен ли си, аз ли съм, ти ли си …

Отмервах минутите, с тях си играех…

Стъмни се. Сбърках ли? Тръгнах си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венета Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...