1.04.2010 г., 22:38 ч.

Фенери 

  Поезия » Любовна
590 0 1

„На пейките с тебе седя, но не зная

тук ли съм, аз ли съм, ти ли си?

От толкова много звезди във безкрая

моята как забеляза… за мен ли си?”

 

И станах, огледах се, седнах отново

в разкош от старинно познати фенери

и времето - капеше дъжд от олово,

и тежко ми беше от наш′те беседи

 

Фенерите гледаха някак витално

и аз ги познах от отминал живот,

а ти ми отвърна това, че е странно.

Фенерите, каза, че нямат живот.

 

Целуна ме, после погледна красиво

и сякаш топеше се нашият спор.

Тръгнахме. Плочки ни срещаха в сиво,

птица летеше във тъмен простор.

 

На пейките с тебе седях и не знаех

за мен ли си, аз ли съм, ти ли си …

Отмервах минутите, с тях си играех…

Стъмни се. Сбърках ли? Тръгнах си.

© Венета Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??