18 sept 2016, 15:47

Феникс 

  Poesía » Otra
795 0 0

Земята цялата исках да бродя 
и с последен дъх затаен,
в жаравата боса аз ходя.
И нека бури тихо всичко рушат, 
и нека сезони безспирно се сменят,
а белите демони ме с милост душат, 
забравили кого трябва да бранят.
И тлея аз бавно в огън и жупел.
С последен пламък издигам крила
и пак съм цяла, окъпана в пепел, 
но в мен бели лястовици свиват гнезда.

© Ева Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??