Sep 18, 2016, 3:47 PM

Феникс 

  Poetry » Other
797 0 0

Земята цялата исках да бродя 
и с последен дъх затаен,
в жаравата боса аз ходя.
И нека бури тихо всичко рушат, 
и нека сезони безспирно се сменят,
а белите демони ме с милост душат, 
забравили кого трябва да бранят.
И тлея аз бавно в огън и жупел.
С последен пламък издигам крила
и пак съм цяла, окъпана в пепел, 
но в мен бели лястовици свиват гнезда.

© Ева Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??