Феникс

18 сент. 2016 г., 15:47

Поэзия » Другая

798 0 0

Земята цялата исках да бродя
и с последен дъх затаен,
в жаравата боса аз ходя.
И нека бури тихо всичко рушат,
и нека сезони безспирно се сменят,
а белите демони ме с милост душат,
забравили кого трябва да бранят.
И тлея аз бавно в огън и жупел.
С последен пламък издигам крила
и пак съм цяла, окъпана в пепел,
но в мен бели лястовици свиват гнезда.

Феникс

Свързани произведения

Комментарии

Предложения