Феникс
999
0
0
Земята цялата исках да бродя
и с последен дъх затаен,
в жаравата боса аз ходя.
И нека бури тихо всичко рушат,
и нека сезони безспирно се сменят,
а белите демони ме с милост душат,
забравили кого трябва да бранят.
И тлея аз бавно в огън и жупел.
С последен пламък издигам крила
и пак съм цяла, окъпана в пепел,
но в мен бели лястовици свиват гнезда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ева Димитрова Всички права запазени
