Фениксът

30 may 2009, 18:02

Poesía » Otra

740 0 3

Времето през мен протича,

сякаш бледа призрачна река,

а нощта пред мен съблича

в самота облечени тела.

Бягам с вятъра напролет,

а наесен къпя се с дъжда

и не спира тоя полет

към спомени покрити със ръжда.

Бързо в мен поглъщам ден след ден,

а нощта искряща крие чудеса,

леден сякаш съм от мрамор сътворен,

да изгрее слънцето желая в ясни небеса.

Минали звезди над мене греят

и ми нашепват тайнствени слова,

шумни птиците ще онемеят,

щом фениксите огнени аз призова.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.