Фениксът

30.05.2009 г., 18:02 ч.

Поезия » Друга

806 0 3

Времето през мен протича,

сякаш бледа призрачна река,

а нощта пред мен съблича

в самота облечени тела.

Бягам с вятъра напролет,

а наесен къпя се с дъжда

и не спира тоя полет

към спомени покрити със ръжда.

Бързо в мен поглъщам ден след ден,

а нощта искряща крие чудеса,

леден сякаш съм от мрамор сътворен,

да изгрее слънцето желая в ясни небеса.

Минали звезди над мене греят

и ми нашепват тайнствени слова,

шумни птиците ще онемеят,

щом фениксите огнени аз призова.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.