Защото не бях аз, твоята любима,
не бях страст, енергия необяснима.
Бях само бавна отрова,
сълза на паважа, пръст върху гроба.
Как ли те мразя,
не, аз съм пияна,
не пия, вече, не лазя,
защо не те мразя,
Защо ли в ръцете си пазя,
сърцето ти празно, студено,
от света разчленено и от други отдавна ранено?
Не си тръгвай , недей! ...