JoyDimitrova (Радост Димитрова)
41 129
5.02.2016 г., 19:59 ч.

Февруарско 

  Поезия » Друга
482 1 8

Защото не бях аз, твоята любима,

не бях страст, енергия необяснима.

Бях само бавна отрова,

сълза на паважа, пръст върху гроба.

Как ли те мразя,

не, аз съм пияна,

не пия, вече, не лазя,

защо не те мразя,

Защо ли в ръцете си пазя,

сърцето ти празно, студено,

от света разчленено и от други отдавна ранено?

Не си тръгвай , недей!

Аз ще  го сторя, от теб и от света,

уморих се да се боря, 

не съм заслужила това!

Изгарям от болка, тук съм сама,

не онази твоята, а човешка,коварна и физическа.

Не мога да ям, не мога да спя,

най-добре да ме няма,

ще си тръгна тук и сега..

защото когато ме боли винаги ще съм сама.

© Радост Димитрова Всички права запазени

Защото е февруари и е любовно...и започва да ми се гади. Дали от болен зъб или от разбито сърце, има ли разлика, все си боли...Това е бележката от автора - влюбвайте се...щом можете.

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много правилно го каза. Значи имаме подобни усещания.
  • Щом имаш такова усещане, може би се справям с писането на стихове. Винаги когато чета чужди стихове и се намирам в тях, те се запечатват в съзнанието ми като някакъв шедьовър!
  • Това е добро чувство, Радост. Аз като чета такива неща, винаги имам чувството, че е писано за мен. И се питам: "Дали и аз негодник? Дали наранявам хората?" Нямаш представа колко е гадно..., предполагам...
  • Благодаря ти, Велин, да си призная и аз избягвам да ги чета отново...имам чувството,че е писано от някой друг.
  • Не исках да коментирам, но не се сдържах. Щях само да оценя, но май една гола оценка е като безценна глупост. Толкова е страхотно, че чак ме беше страх да го прочета още веднъж. Е, най-големият страх е страхът от самия страх. Поздрави, Радост!
  • Благодаря ти, Христо!
  • Браво! Много силен стих...
Предложения
: ??:??