Февруарско
Защото не бях аз, твоята любима,
не бях страст, енергия необяснима.
Бях само бавна отрова,
сълза на паважа, пръст върху гроба.
Как ли те мразя,
не, аз съм пияна,
не пия, вече, не лазя,
защо не те мразя,
Защо ли в ръцете си пазя,
сърцето ти празно, студено,
от света разчленено и от други отдавна ранено?
Не си тръгвай , недей!
Аз ще го сторя, от теб и от света,
уморих се да се боря,
не съм заслужила това!
Изгарям от болка, тук съм сама,
не онази твоята, а човешка,коварна и физическа.
Не мога да ям, не мога да спя,
най-добре да ме няма,
ще си тръгна тук и сега..
защото когато ме боли винаги ще съм сама.
© Радост Димитрова All rights reserved.
