5 feb 2025, 20:01  

Февруарско утро

  Poesía
573 2 5

Изгрява февруарското небе

и бавно се отърсва от мъглите.

А всеки хълм проблясва в цветове

от сблъсъка на слънчев лъч в скалите.

 

Дърветата обвити в скреж мълчат

и тихо чакат топлата целувка

на изгревни лъчи – да разтопят

безмерна леност с галеща милувка.

 

Сънливи тротоари са в ищах

за стъпките на подранили хора.

Започва ден заченат в страст и грях

с надеждата за потушена горест!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасна картина си нарисувал. Хареса ми!
  • Благодаря Ви, palenka, Ина, Во! Промених финала, честно казано и на мен не ми звучеше много ок., но не ми идваше идея как да бъде. Сега ми сякаш е по-добре според мен.
  • Много ми хареса!
  • И тук изгря, Дани, слънце има, но е -16С, изтрепа вирусите. Фалшът е там, където човешкия ум се е забавлявал. В природата фалш няма. И умората се стопява в тишината. Отдавна не бях чела нищо от теб, здрасти
  • Картинно, напевно: с една дума - красота!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...