5 февр. 2025 г., 20:01  

Февруарско утро

564 2 5

Изгрява февруарското небе

и бавно се отърсва от мъглите.

А всеки хълм проблясва в цветове

от сблъсъка на слънчев лъч в скалите.

 

Дърветата обвити в скреж мълчат

и тихо чакат топлата целувка

на изгревни лъчи – да разтопят

безмерна леност с галеща милувка.

 

Сънливи тротоари са в ищах

за стъпките на подранили хора.

Започва ден заченат в страст и грях

с надеждата за потушена горест!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасна картина си нарисувал. Хареса ми!
  • Благодаря Ви, palenka, Ина, Во! Промених финала, честно казано и на мен не ми звучеше много ок., но не ми идваше идея как да бъде. Сега ми сякаш е по-добре според мен.
  • Много ми хареса!
  • И тук изгря, Дани, слънце има, но е -16С, изтрепа вирусите. Фалшът е там, където човешкия ум се е забавлявал. В природата фалш няма. И умората се стопява в тишината. Отдавна не бях чела нищо от теб, здрасти
  • Картинно, напевно: с една дума - красота!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...