5 февр. 2025 г., 20:01  

Февруарско утро

569 2 5

Изгрява февруарското небе

и бавно се отърсва от мъглите.

А всеки хълм проблясва в цветове

от сблъсъка на слънчев лъч в скалите.

 

Дърветата обвити в скреж мълчат

и тихо чакат топлата целувка

на изгревни лъчи – да разтопят

безмерна леност с галеща милувка.

 

Сънливи тротоари са в ищах

за стъпките на подранили хора.

Започва ден заченат в страст и грях

с надеждата за потушена горест!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасна картина си нарисувал. Хареса ми!
  • Благодаря Ви, palenka, Ина, Во! Промених финала, честно казано и на мен не ми звучеше много ок., но не ми идваше идея как да бъде. Сега ми сякаш е по-добре според мен.
  • Много ми хареса!
  • И тук изгря, Дани, слънце има, но е -16С, изтрепа вирусите. Фалшът е там, където човешкия ум се е забавлявал. В природата фалш няма. И умората се стопява в тишината. Отдавна не бях чела нищо от теб, здрасти
  • Картинно, напевно: с една дума - красота!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...