5.02.2025 г., 20:01  

Февруарско утро

562 2 5

Изгрява февруарското небе

и бавно се отърсва от мъглите.

А всеки хълм проблясва в цветове

от сблъсъка на слънчев лъч в скалите.

 

Дърветата обвити в скреж мълчат

и тихо чакат топлата целувка

на изгревни лъчи – да разтопят

безмерна леност с галеща милувка.

 

Сънливи тротоари са в ищах

за стъпките на подранили хора.

Започва ден заченат в страст и грях

с надеждата за потушена горест!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасна картина си нарисувал. Хареса ми!
  • Благодаря Ви, palenka, Ина, Во! Промених финала, честно казано и на мен не ми звучеше много ок., но не ми идваше идея как да бъде. Сега ми сякаш е по-добре според мен.
  • Много ми хареса!
  • И тук изгря, Дани, слънце има, но е -16С, изтрепа вирусите. Фалшът е там, където човешкия ум се е забавлявал. В природата фалш няма. И умората се стопява в тишината. Отдавна не бях чела нищо от теб, здрасти
  • Картинно, напевно: с една дума - красота!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...