31 ago 2010, 19:44

* * * 

  Poesía » De amor
668 0 1

Аз зная, ти чакаш отдавна,

на гара невидима спрял.

Един коловоз през  сърцето

отдавна е вече замрял.

Но влакът не чака покана

и тръгвам след пътници пак.

Защо във вагона те няма,

в купето се питам без глас...

© Людмила Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • не се лутай сред многото пътници , за да не се загубиш или да пропуснеш гарата на, която да слезеш - хубаво е !!
Propuestas
: ??:??