31 авг. 2010 г., 19:44

* * * 

  Поэзия » Любовная
641 0 1

Аз зная, ти чакаш отдавна,

на гара невидима спрял.

Един коловоз през  сърцето

отдавна е вече замрял.

Но влакът не чака покана

и тръгвам след пътници пак.

Защо във вагона те няма,

в купето се питам без глас...

© Людмила Стоянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • не се лутай сред многото пътници , за да не се загубиш или да пропуснеш гарата на, която да слезеш - хубаво е !!
Предложения
: ??:??