liusito (Людмила Стоянова)
56 94
31.08.2010 г., 19:44 ч.

* * * 

  Поезия » Любовна
640 0 1

Аз зная, ти чакаш отдавна,

на гара невидима спрял.

Един коловоз през  сърцето

отдавна е вече замрял.

Но влакът не чака покана

и тръгвам след пътници пак.

Защо във вагона те няма,

в купето се питам без глас...

© Людмила Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • не се лутай сред многото пътници , за да не се загубиш или да пропуснеш гарата на, която да слезеш - хубаво е !!
Предложения
: ??:??