liusito (Людмила Стоянова)
56 94
Aug 31, 2010, 7:44 PM

* * * 

  Poetry » Love
710 0 1

Аз зная, ти чакаш отдавна,

на гара невидима спрял.

Един коловоз през  сърцето

отдавна е вече замрял.

Но влакът не чака покана

и тръгвам след пътници пак.

Защо във вагона те няма,

в купето се питам без глас...

© Людмила Стоянова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • не се лутай сред многото пътници , за да не се загубиш или да пропуснеш гарата на, която да слезеш - хубаво е !!
Random works
: ??:??