* * *

Aug 31, 2010, 7:44 PM

Poetry » Love

736 0 1

Аз зная, ти чакаш отдавна,
на гара невидима спрял.
Един коловоз през сърцето
отдавна е вече замрял.
Но влакът не чака покана
и тръгвам след пътници пак.
Защо във вагона те няма,
в купето се питам без глас...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works