13 jul 2013, 20:21

Филм на ужасите

  Poesía » Otra
964 0 13

Ще се спася ли от среднощните кошмари,

в които мислите ми сякаш оживяват,

превръщайки се в уродливи, хищни твари,

неумолимо жилести ръце протягат

 

да сграбчат най-грижливо пазените чувства,

парченцата от съкровената ми същност

и кискайки се със беззъбите си устни

на милиарди стонове да ги разпръснат.

 

Ще се простя ли със безцелието денем,

от него спомените смъртно ожадняват.

Животът, казано накратичко, е тленен,

ала без теб сърце и разум оскотяват!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...