Jul 13, 2013, 8:21 PM

Филм на ужасите

  Poetry » Other
960 0 13

Ще се спася ли от среднощните кошмари,

в които мислите ми сякаш оживяват,

превръщайки се в уродливи, хищни твари,

неумолимо жилести ръце протягат

 

да сграбчат най-грижливо пазените чувства,

парченцата от съкровената ми същност

и кискайки се със беззъбите си устни

на милиарди стонове да ги разпръснат.

 

Ще се простя ли със безцелието денем,

от него спомените смъртно ожадняват.

Животът, казано накратичко, е тленен,

ала без теб сърце и разум оскотяват!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Донова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...