Jul 13, 2013, 8:21 PM

Филм на ужасите

  Poetry » Other
966 0 13

Ще се спася ли от среднощните кошмари,

в които мислите ми сякаш оживяват,

превръщайки се в уродливи, хищни твари,

неумолимо жилести ръце протягат

 

да сграбчат най-грижливо пазените чувства,

парченцата от съкровената ми същност

и кискайки се със беззъбите си устни

на милиарди стонове да ги разпръснат.

 

Ще се простя ли със безцелието денем,

от него спомените смъртно ожадняват.

Животът, казано накратичко, е тленен,

ала без теб сърце и разум оскотяват!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Донова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...