4 may 2019, 9:59

Филм с край-продължение

  Poesía » Otra
518 6 20

В шарената сянка на отминалите дни,

кротко приседнал, уморен и сломен,

загледан в палавите зайчета на слънцето,

подскачащи между листата,

едва едва докосвайки тревата,

картини като в нямо кино,

на времето през изпита преминали

и оживели сякаш от безвремието

посели на непреходност в душата семето,

те връщат всеки път където

частица по частица си оставил от сърцето

седиш и гледаш с умиление

 

надраснал рани, надживял падения,

греховности и чуждо бреме,

на живота си филма кадър по кадър

как в галоп преминава,

но краят загадка остава,

със надпис "продължава..."

 

Зайчетата в клоните се скрили,

зад баира слънцето потапя се дремливо,

бавно се надигаш и поемаш

пътят "продължава" да доизвървиш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© П Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • meteor (Шехерезада)- благодаря!
    не ме обичат конкурсите мене, ще трябва друго място за изява да си намеря, май наистина ще пропея!

    marco777 (Марко) - Благодаря ти, и двамата ме усмихнахте рано-рано, и на вас още един усмихнат ден от мен!
  • Зайчетата в клоните се скрили,
    зад баира слънцето потапя се дремливо...
    Извинявай за езика, но ще си го кажа по така... Е, много е готино !
    Хареса ми ! Тревата, листата, слънчевите зайчета...прекрасно е !
    Поздрави за творбата !
  • Като ми тръгне една мисъл, спирка няма 😅!
    в две - последният стих е отделно
    Благодаря!

    Метеоре, хвърли ли едно око на целия ми разказ "Студио Х"?
  • смисълът е в продължението, прав си, Гавраиле!
  • Дори светът който си създаваш да е илюзорен пак има смисъл да продължиш!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...