4.05.2019 г., 9:59

Филм с край-продължение

525 6 20

В шарената сянка на отминалите дни,

кротко приседнал, уморен и сломен,

загледан в палавите зайчета на слънцето,

подскачащи между листата,

едва едва докосвайки тревата,

картини като в нямо кино,

на времето през изпита преминали

и оживели сякаш от безвремието

посели на непреходност в душата семето,

те връщат всеки път където

частица по частица си оставил от сърцето

седиш и гледаш с умиление

 

надраснал рани, надживял падения,

греховности и чуждо бреме,

на живота си филма кадър по кадър

как в галоп преминава,

но краят загадка остава,

със надпис "продължава..."

 

Зайчетата в клоните се скрили,

зад баира слънцето потапя се дремливо,

бавно се надигаш и поемаш

пътят "продължава" да доизвървиш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© П Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • meteor (Шехерезада)- благодаря!
    не ме обичат конкурсите мене, ще трябва друго място за изява да си намеря, май наистина ще пропея!

    marco777 (Марко) - Благодаря ти, и двамата ме усмихнахте рано-рано, и на вас още един усмихнат ден от мен!
  • Зайчетата в клоните се скрили,
    зад баира слънцето потапя се дремливо...
    Извинявай за езика, но ще си го кажа по така... Е, много е готино !
    Хареса ми ! Тревата, листата, слънчевите зайчета...прекрасно е !
    Поздрави за творбата !
  • Като ми тръгне една мисъл, спирка няма 😅!
    в две - последният стих е отделно
    Благодаря!

    Метеоре, хвърли ли едно око на целия ми разказ "Студио Х"?
  • смисълът е в продължението, прав си, Гавраиле!
  • Дори светът който си създаваш да е илюзорен пак има смисъл да продължиш!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...