4.05.2019 г., 9:59

Филм с край-продължение

523 6 20

В шарената сянка на отминалите дни,

кротко приседнал, уморен и сломен,

загледан в палавите зайчета на слънцето,

подскачащи между листата,

едва едва докосвайки тревата,

картини като в нямо кино,

на времето през изпита преминали

и оживели сякаш от безвремието

посели на непреходност в душата семето,

те връщат всеки път където

частица по частица си оставил от сърцето

седиш и гледаш с умиление

 

надраснал рани, надживял падения,

греховности и чуждо бреме,

на живота си филма кадър по кадър

как в галоп преминава,

но краят загадка остава,

със надпис "продължава..."

 

Зайчетата в клоните се скрили,

зад баира слънцето потапя се дремливо,

бавно се надигаш и поемаш

пътят "продължава" да доизвървиш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© П Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • meteor (Шехерезада)- благодаря!
    не ме обичат конкурсите мене, ще трябва друго място за изява да си намеря, май наистина ще пропея!

    marco777 (Марко) - Благодаря ти, и двамата ме усмихнахте рано-рано, и на вас още един усмихнат ден от мен!
  • Зайчетата в клоните се скрили,
    зад баира слънцето потапя се дремливо...
    Извинявай за езика, но ще си го кажа по така... Е, много е готино !
    Хареса ми ! Тревата, листата, слънчевите зайчета...прекрасно е !
    Поздрави за творбата !
  • Като ми тръгне една мисъл, спирка няма 😅!
    в две - последният стих е отделно
    Благодаря!

    Метеоре, хвърли ли едно око на целия ми разказ "Студио Х"?
  • смисълът е в продължението, прав си, Гавраиле!
  • Дори светът който си създаваш да е илюзорен пак има смисъл да продължиш!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...