May 4, 2019, 9:59 AM

Филм с край-продължение

  Poetry » Other
524 6 20

В шарената сянка на отминалите дни,

кротко приседнал, уморен и сломен,

загледан в палавите зайчета на слънцето,

подскачащи между листата,

едва едва докосвайки тревата,

картини като в нямо кино,

на времето през изпита преминали

и оживели сякаш от безвремието

посели на непреходност в душата семето,

те връщат всеки път където

частица по частица си оставил от сърцето

седиш и гледаш с умиление

 

надраснал рани, надживял падения,

греховности и чуждо бреме,

на живота си филма кадър по кадър

как в галоп преминава,

но краят загадка остава,

със надпис "продължава..."

 

Зайчетата в клоните се скрили,

зад баира слънцето потапя се дремливо,

бавно се надигаш и поемаш

пътят "продължава" да доизвървиш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© П Антонова All rights reserved.

Comments

Comments

  • meteor (Шехерезада)- благодаря!
    не ме обичат конкурсите мене, ще трябва друго място за изява да си намеря, май наистина ще пропея!

    marco777 (Марко) - Благодаря ти, и двамата ме усмихнахте рано-рано, и на вас още един усмихнат ден от мен!
  • Зайчетата в клоните се скрили,
    зад баира слънцето потапя се дремливо...
    Извинявай за езика, но ще си го кажа по така... Е, много е готино !
    Хареса ми ! Тревата, листата, слънчевите зайчета...прекрасно е !
    Поздрави за творбата !
  • Като ми тръгне една мисъл, спирка няма 😅!
    в две - последният стих е отделно
    Благодаря!

    Метеоре, хвърли ли едно око на целия ми разказ "Студио Х"?
  • смисълът е в продължението, прав си, Гавраиле!
  • Дори светът който си създаваш да е илюзорен пак има смисъл да продължиш!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...