29 jun 2021, 9:21

Философ

502 0 1

Философ  

 

Из гората бавно, бавно

броди вятър с цвят на мрак...

А самотни врани главно –

лутат се с тревожен грак...

 

Те разнищват тишината

предстояща на нощта...

Взряна хладно в Самотата

дебне хищно Есента...

 

Въздухът студен смалява

целият реален Свят,

чудноват се залюлява

всеки образ непознат...

 

Рано се стъмнява вечер

губим чувствата в мъгли...

С интуицията вече –

пак да любим сме могли!...

 

А инстинктите вилнеят

абсинентно без Страстта,

че обсебва я и нея –

вехненето в Есента!...

 

... Нещо движи се отсреща

и не съм ли Философ –

тъй света́ и толкоз грешна

губя моята любов!...

 

И не знам ли диалога

как да водя с Вечността –

няма да изтрая много

ще ме смаже: Мисълта...

 

29.06.2021.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...