29 июн. 2021 г., 09:21

Философ

501 0 1

Философ  

 

Из гората бавно, бавно

броди вятър с цвят на мрак...

А самотни врани главно –

лутат се с тревожен грак...

 

Те разнищват тишината

предстояща на нощта...

Взряна хладно в Самотата

дебне хищно Есента...

 

Въздухът студен смалява

целият реален Свят,

чудноват се залюлява

всеки образ непознат...

 

Рано се стъмнява вечер

губим чувствата в мъгли...

С интуицията вече –

пак да любим сме могли!...

 

А инстинктите вилнеят

абсинентно без Страстта,

че обсебва я и нея –

вехненето в Есента!...

 

... Нещо движи се отсреща

и не съм ли Философ –

тъй света́ и толкоз грешна

губя моята любов!...

 

И не знам ли диалога

как да водя с Вечността –

няма да изтрая много

ще ме смаже: Мисълта...

 

29.06.2021.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...