Философ  

Из гората бавно, бавно

броди вятър с цвят на мрак...

А самотни врани главно –

лутат се с тревожен грак...

Те разнищват тишината

предстояща на нощта...

Взряна хладно в Самотата

дебне хищно Есента...

Въздухът студен смалява

целият реален Свят,

чудноват се залюлява

всеки образ непознат...

Рано се стъмнява вечер

губим чувствата в мъгли...

С интуицията вече –

пак да любим сме могли!...

А инстинктите вилнеят

абсинентно без Страстта,

че обсебва я и нея –

вехненето в Есента!...

... Нещо движи се отсреща

и не съм ли Философ –

тъй света́ и толкоз грешна

губя моята любов!...

И не знам ли диалога

как да водя с Вечността –

няма да изтрая много

ще ме смаже: Мисълта...

29.06.2021.