Jun 29, 2021, 9:21 AM

Философ

503 0 1

Философ  

 

Из гората бавно, бавно

броди вятър с цвят на мрак...

А самотни врани главно –

лутат се с тревожен грак...

 

Те разнищват тишината

предстояща на нощта...

Взряна хладно в Самотата

дебне хищно Есента...

 

Въздухът студен смалява

целият реален Свят,

чудноват се залюлява

всеки образ непознат...

 

Рано се стъмнява вечер

губим чувствата в мъгли...

С интуицията вече –

пак да любим сме могли!...

 

А инстинктите вилнеят

абсинентно без Страстта,

че обсебва я и нея –

вехненето в Есента!...

 

... Нещо движи се отсреща

и не съм ли Философ –

тъй света́ и толкоз грешна

губя моята любов!...

 

И не знам ли диалога

как да водя с Вечността –

няма да изтрая много

ще ме смаже: Мисълта...

 

29.06.2021.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...