jollyroger (Коста Качев) jollyroger (Коста Качев)
16 1.5K
29.06.2021 г., 9:21

Философ

504 0 1

Философ  

 

Из гората бавно, бавно

броди вятър с цвят на мрак...

А самотни врани главно –

лутат се с тревожен грак...

 

Те разнищват тишината

предстояща на нощта...

Взряна хладно в Самотата

дебне хищно Есента...

 

Въздухът студен смалява

целият реален Свят,

чудноват се залюлява

всеки образ непознат...

 

Рано се стъмнява вечер

губим чувствата в мъгли...

С интуицията вече –

пак да любим сме могли!...

 

А инстинктите вилнеят

абсинентно без Страстта,

че обсебва я и нея –

вехненето в Есента!...

 

... Нещо движи се отсреща

и не съм ли Философ –

тъй света́ и толкоз грешна

губя моята любов!...

 

И не знам ли диалога

как да водя с Вечността –

няма да изтрая много

ще ме смаже: Мисълта...

 

29.06.2021.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0